Fragmenta Hellenoslavica.

Научен годишник на Гръцката асоциация за славистика. Солун.

Резюме: Този материал е поглед към едно от най-важните съвременни гръцки ежегодници – „Fragmenta Hellenoslavica“, който е орган на Гръцката ассоциация за славистика при Солунския университет „Аристотел“, отговорен за развитието на тази наука в Гърция и в гръцката академична среда. Становището е разделено на две части: Първата част е кратък анализ на историята и развитието на славистиката в Гърция и основната роля на Солунския университет в това. Втората част представя структурата на ежегодника от 2014 г., когато започва публикуването му, до наши дни. Целта е да се представи фактът, че славистиката в Гърция представлява една от най-развитите научни области и най-важният инструмент на международните отношения между Гърция и балканските и славянските страни. Особено внимание е отделено на позицията и анализа на българистиката в Гърция в контекста на този поглед.

Ключови слова: „Fragmenta Hellenoslavica“, славистика, българистика, Гърция.

За кореспонденция:

10610 Гърция, г. Солун, Сол.У „Аристотел“, ул. Аристотелус № 1,  Богословски факултет, доц. И. Евагелу.

email: iliasev@theo.auth.gr

Научният ежегодник „Fragmenta Hellenoslavica“ е орган на Гръцката асоциация за славистика, която е регистрирано към Международния комитет на славистите¹. Ежегодникът излиза от 2014 г. като издание на Солунския университет „Аристотел“.

Редколегия: дин И. Евагелу (отг. ред.), кин. А. Атанасиадис (отг. секретар), дин И. Тарнанидис, дин. Х. Мавропулу, дфн. Т. Е. Тодоров, кфн. В. Н. Сапунджиева, кфн. М. Сајловић.

Солунският университет е първият научен и учебен център по славистика в Гърция. От 1965 г. той има традиции в изучаването на етнографията, езика, историята и литературите на славянския свят, както и в установяването на научни контакти с дейците на културата (университети, академии, институти и др.) на славянските страни (Русия, България, Сърбия, Босна и Херцеговина и др.).

Спецификата на солунския район способства за създаване на особен интерес у учените от Солун към българистиката. Сред тях трябва да се споменат деканът на  Богословския факултет на Солунския университет Иоаннис Тарнанидис и първият завеждащ катедрата по историята на славянските църкви акад. Антониос Е. Тахиаос. В Солунския университет са работили също така забележителните слависти И. Евагелу, А. Атанасиадис, Х. Мавропулу, Панайотис Скалцис, Константинос Нихоритис и др. Те имат значителен принос за решаването на множество въпроси, свързани с историята на възникването и развитието на славистиката и българистиката в съвременна Гърция.

От създаването си, солунската българистика се развива и е разделена на следните области: езиковедска българистика, която се занимава с изследване на българския език (фонетика, морфология, синтаксис, словообразуване, лексикология, прагматика, стилистика, история, теория и практика на превода, увод към българската филология, историческа граматика на българския език и сравнително славянско езикознание); историческа славистика, която се заминава с българската история и историография; българско литературознание (в рамките на славянското сравнително литературознание); българска етнография, фолклор, митология; взаимоотношения (културни, политически, духовни и др.) между България и славянските и балканските народи. В рамките на тези направления продължава работата и на учените-слависти/българисти от Солунския университет – членове на Гръцката асоциация за славистика.

Важна роля за развитието на българистиката в Солунския университет изигра създаването през 1975 г. на Гръцката асоциация за славистика и Българската катедра във Филологическия и Богословския факултет, което постави началото на славистиката/българистиката в Солун и Гърция. В годишника „Fragmenta Hellenoslavica“ на Гръцката асоциация за славистика са представени редица материали от гореспоменатите области на славистиката/българистиката.

Структурата на ежегодника е следната:

В бр. 1 (2014 г.) са представени материали от: Етнолингвистика (езикознание) и ономастика: (включваща "Славянски и български лични имена като обикновени заемки или заемки за превод според организираното и естествено време", с. 100-109); История: (поредица статии върху историята на Българското възраждане, в т. ч. "Гръцкото образование и национално пробуждане на славяните в Османската империя: първият български алфавитарио [1824 г.]", с. 1-24; "Гръцкото образование и българските учени през XIX век", с. 74-99; "Делото на Неофитос Рилски като преводач", с. 124-133); История на славистиката/българистиката: (статията на И. Евагелу "Гръцка славология: раздели в нейната история и еволюция", с. 43-62 и на И. Тарнанидис "Нова страница в съвременните славянистки изследвания", с. 110-123).

В бр. 2 и 3 (2015/6 г.) са представени материали от: Историческо богословие: (статии на И. Евагелу "Свети Теодосий Търновски като пример за монах исихаст", с. 137-152; "Диалогът между християнската църква и исляма през Средновековието. Пример от житието на Константин – Кирил", с. 43-58, на Сава Кокудев, Светослав Риболов "Еклисиологията на празника на свети Кирил и Методий в славянските православни", с. 69-78 и на Сајловић "Кирилометодиевото предание и съвременният диалог между православната и ромеокатолическата църква за обединение", с. 121-136).

В бр. 4 (2017 г.) са представени материали от: Старобългаристика / историоческо езикознание (лингвистика): (включваща "Ролята на естетическия фактор на текста във византийската мисия и в раннославянската литература: върху материала на църковнославянския превод на поетичния Абецедариум от свети Григорий Богослов", с. 27-46; "Свети Димитър в ранната славянска  химнотворческа традиция и Свети Методий", с. 65-94; "Преводът на „Четири слова против арианите“ на Атанасий Велики в Първото българско царство", с.95-104).

В бр. 5 (2018 г.) са представени материали от: Езиковедска българистика (фонетика): (статия на проф. Татяна Борисова, завеждаща катедрата по руски език и литература и славистика във Философския факултет на Атинския национален и Каподистриев университет "Антифоните на Велики петък в староръкописната славянска традиция", с. 57-82); Балканска църковна историография: (статия на И. Евагелу "Свети Климент Охридски в гръцките църковни източници", с. 83-102); Фолклористика: (статия на Лидия Колову "Антиклерикални образи в традиционните български приказки", с. 103-106)².

В бр. 6 (2019 г.) са представени материали от: Българско литературознание (в рамките на славянското сравнително литературознание): (статия на И. Евагелу " Източната аскетическа литература и нейното значение за установяването на православната традиция в славянския свят", с. 141-152 и на професор и главен научен сътрудник на Институт за литовски език [Вилнюс] Сергей Темчин "Пространное житие св. Кирилла Философа [гл. 13]: соломонова чаша и глаголическое письмо", с. 229-245)³.

В бр. 7 (2021 г.) са представени материали от: Балканска историография: (Статия от изследователя на историята на предхристиянския славянски свят, Г. Кардарас  "Ранните славяни във византийски извори от VI в. Проблемите на първите доклади", с. 55-66 и на проф. Панос Софулис – професор по славянска история в катедрата по руски език и литература и славистика на Филологическия факултет на Атинския университет "Сръбското и българското участие във византийските граждански войни от XIV в. Кратък преглед", с. 109-124); История на славистиката/българистиката: (статтията на И. Евагелу "Славистика, гръцкият университет и перспективите на XXI в.", с. 43-54); Историоческо езикознание (лингвистика), езиковедска българистика (морфология, синтакис, словообразуване теория и практика на превода, сравнително славянско езикознание): (статия на проф. Т. Борисова "Преводи от гръцки и история на славянската лексика: въз основа на производни с представка пред-", с. 67-86); Българско литературознание (в рамките на славянското сравнително литературознание): (статия на С. Темчин "Вторичната старославянска хинография от византийски произход", с. 125-132).

В бр. 8 (2022 г.) са представени материали от: Езиковедска българистика (теория и практика на превода): (статия на проф. Татяна Борисова "Гръцки преводи на църковнославянската химнография: Акатистът на света великомъченица Варвара в превода на проигумен Филарет Ватопединос", с. 67-88); История на славистиката/българистиката: (статтията на И. Евагелу "Кирилометодиевистиката в Гърция: постижения, развитие, перспективи", с. 33-43)⁵; Историческа славистика (културни и духовни взаимоотношения между България и Гърция): (статия на К. Нихоритис "Свети Климент Охридски в гръцката традиция", с. 89-117 и на В. Н. Сапунджиева "Наблюдения върху иконографската тема „Главоносца на Света Параскева“ в българските паметници от XVII в.", с. 147-165).

Сред авторите са както гръцки, така и български, сръбски, руски и други учени: богословите Зоран Ранкович и Радован Филипович (Православен богословски факултет на Белградския университет), историците проф. Генчо Банев – лектор по български език в Атинския университет и археолог, Евелина Минева – преподавател по старославянски език в катедра по руски език и литература и славистика във Философския факултет на Атинския университет, медиевисти, литератори, етнографи, фолклористи и др.

В ежегодника се публикуват материали на английски, гръцки, руски, български и сърбохърватски език.

Бележки

1. Научна организация, която обединява националните комитети на славистите от 34 страни, в т. ч. Чехия и Словакия (I Международен конгрес на славянските филолози се провежда в Прага през 1929 г.), България (III Международен конгрес на славянските филолози се провежда в София през 1963 г.), Гърция и Франция (последният / XVII Международен конгрес на славянските филолози се провежда в Париж в 2025), вж. Шушарина И. А. Введение в славянскую филологию: учебное пособие. Москва: Флинта, 2011.
2. Материалите в статията на Лидия Колову са използвани за нейната докторска дисертация в Богословския факултет на Солунския университет през 2019 г.: Κολοβού Λ.. Η χριστιανική επίδραση στα παραδοσιακά βουλγαρικά παραμύθια. Θεσσαλονίκη: Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, 2019.
3. Подобни важни научни трудове на професор Темчин в областта на съвременната българистика са следните: Temčinas S. О греческом происхождении «тырновской» редакции Службы прп. Параскеве Эпиватской (A Greek Origin of the “Tarnovo” Version of the Hymnographic Office for St Paraskeva of the Balkans). Slověne, 1 (10), 2021, с. 57-71; Древнерусская Служба прп. Иоанну Рильскому (19 октября) как переработка переводных византийских песнопений прп. Макарию Египетскому (19 января) и иным святым (The East Slavic Service for St. John of Rila (19 October) as an Adaptation of Byzantine Hymns for St. Macarius of Egypt (19 January) and Other Saints). Palaeobulgarica (Старобългаристика), 2 (45), 2021, с. 33-48; Исследования по кирилло-мефодиевистике и палеославистике. Krakowsko-Wileńskie Studia Slawistyczne: Seria poświęcona starożytnościom słowiańskim. Том 5. Kraków: Instytut Filologii Słowiańskiej Uniwersytetu Jagiellońskiego, 2010. 
4. Материалите на тази статия от Кардарас произхождат от две от най-важните му научни славистични монографии в областта на историята на древния славянски свят, вж. Καρδαράς Γ. Οι Άντες. Ιστορία και πολιτισμός (4^ος-8^ος αι.). Αθήνα: Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών; Τομέας Βυζαντινών Ερευνών Ινστιτούτου Ιστορικών Ερευνών, 2016; Byzantium and the Avars, 6th-9th Century AD. Political, Diplomatic and Cultural Relations. Series: East Central and Eastern Europe in the Middle Ages, 450-1450. Volume 51. Boston; Leiden: Brill Academic Publishers, 2018.
5. Проф. И. Евагелу пише тази статия върху кирилометодиевистиката в Гърция в сравнение с нейното развитие в България базирайки се на следните материали за българската кирилометодиевистика: Лалева Т. Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. В: И. А. Цонева (ред). Изследвания по кирилометодиевистика. София: Наука и изкуство, 1985, с. 4-46.

Permanent link to this publication: